"Издай сe сам" или "самиздат"

Самиздат се нарича ситуацията, при която авторът е издателят на своите трудове, т.е. авторът поема пълната отговорност за публикуването на своята книга и носи свързаните с това правни и финансови рискове.

"Самиздат" не съвпада с издаването "направи си сам", при което вие сте в състояние да произведете крайния продукт (почти) изцяло самостоятелно. Подтекстът в този случай е, че полученият продукт е непрофесионален.

"Самиздатът". от друга страна, предполага професионален продукт, често неразличим от създадените в печатница. Следователно, самиздатът зависи от различни професионални услуги и/или доставчици на такива услуги (като допълнение към личните способности на автора, свързани с книгоиздаването, ако има такива).

Защо трябва да се издаваш сам?

Има много причини, поради които човек може да стигне до това, да се издава сам. Представителна извадка на някои от тях е приведена по-долу:

Ограничен потенциал за продажби

Много теми заслужават да бъдат разгледани, но имат ограничена общност, а оттук о ограничен потенциал за продажби. Примери са научните монографи, дисертациите, краеведческа литература, семейни хроники и/или фотоалбуми. Повечето от тези обикновено се издават в малки тиражи и това е съвсем разумно. Защо да се отпечатат хиляди книги, когато не е възможно да се разпространят не повече от сто или двеста? Или, още повече, защо да се печатат даже сто бройки, когато ви трябват само няколко десетки? Или още по-малко?

А ако вие нямате намерение да си изкарвате хляба с писане, защо ви трябва даже да се опитвате да оцените броя на потенциалните си читателию? Много често вие сте готов(а) да похарчите известна сума за идеята си или сте намерил(а) един или повече спонсори, които са готови да подкрепят писателските ви проекти по сантиментални или замлячески причини. Прекалено е да се очаква от тези благородни дарители да организират и производството на творбата ви. Просто трябва да благодарите и сам(а) да се заемете с това.

Печалбата далеч не е единствена цел при издаването. Други силни мотиви са споделянето и оставянето на наследство. Издаването на една книга е също прекрасен начин да изразите себе си и да общувате с другите.

В тези случаи не винаги се надявате или очаквате да спечелите, а по-скоро се поддавате на желанието за писане или служите на общността, семейството си, колегите и др.

Публикации, които са първи по рода си

Чувствате, че разполагате с нещо велико, публикация, която е първа по рода си, но сте практически неизвестен на издателския свят, поради което едва ли можете да разчитате на издателски договор или даже на обсъждане на такъв.

А дори да има такава възможност, има ли смисък да подпишете договор с издател за 5% от постъпленията, когато можете да спечелите от 50% до 300% или повече?

Във всеки случай можете да проверите дали това е така без да се изсилвате, например, с тираж 1000, а с 10 или 100. Ако се окажете прав, все още имате възможност за мащабно печатане/издаване, може да ви потърсят издатели, готови да закупят публикацията ви. Колкото по-успешен се окаже първоначалният тест, в толкова по-добро положение сте вие.

Пълен контрол

Книгата е рожба на автора си, т.е. ваша. Често външните съвети и редактирането са желани, но самостоятелното издаване ви дава пълен контрол – всички решения са само ваши и не е необходимо да правите компросмиси с трети лица.

Авторски права

Като издател, вие притежавате всички права върху книгата, а в противен случай повечето от правата са собственост на издателя, както и свободата да ги използва в свой собствен интерес. Ако сте убеден, че вие най-добре можете да защитите собствените си интереси, то самиздатът е за вас.

Дигитален печат и малки тиражи

Известно ни е, че при традиционния печат има тиражи – малки тиражи – при които е нецелесъобразно да се използва печатница. Това беше главната причина, поради която самиздатът се свързваше с лошо изглеждащи продукти "направи си сам" (например, написани на пишеща машина или напечатани и подвързани в копирен център), които разбираемо не можеха да достигнат значителна публика, извън приятели и роднини.

Самоиздаването стана икономически достъпно с развитието на дигиталния печат (например, лазерните принтери и дигиталните копири) и появяването на Интернет (разглежда се отделно). Днешните дигитални печатници са в състояние да произвеждат книги и други печатни материали, които по качество са практически неразличими от продуктите на класическите печатници.Те са в състояние да правят това при малки тиражи, които са икономически невъзможни за печатниците, но представляват инвестиция, достъпна за самоиздаващия се автор.

Печат при поискване

Печатането при поискване (ППП) означава, че новите копия от една книга (или друг документ) не се печатат преди да бъдат поръчани. ППП е рожба на дигиталния печат, защото при традиционните технологии на печат (например, офсет) беше икономически невъзможно да се печатат единични бройки.

Много дребни печатници или академични издателства, включително университетски печатници, използват ППП услуги или доставчици на такива услуги. По-големите издатели използват ППП за препечатване на по-стари изчерпани заглавия или за пробен маркетинг.

Публикуване в Интернет

Финансовите изисквания към самоиздаващия се автор станаха още по-ниски с навлизането в живота на Интернет. При днешната пирокоразпространена компютърна грамостност, много компютърни потребители са напълно в състояние сами да произведат електронни книги (комптърни файлове в различни формати, в зависимост от програмите, които се използват за четенето им) с добро качество. При електронните книги и Интернета разходите за размножаване, които бяха основното препятствие пред самоиздаващия се автор, станаха практически незначителни. А най-вече, с наличието на Интернет, всеки желаещ е на една ръка разстояние от глобалния маркетинг.

     
     
 
Copyright © Ад Хок 2009-2012 (www.adhoc-bg.com). Всички права запазени.